Носталгия
НОСТАЛГИЯ
Спомням си улицата, къщата и двора.
Как слънцето пече навън.
Спомням си квартала и лица на хора.
Споменът превръща се във сън.
Сънувам родната градина,
с цветя различни нацъфтели.
Татко с усмивка ме подмина,
с коси от старост побелели.
Ветрецът тихо шумоли в листата
на лозите, отрупани със плод.
Усещам аромата на цветята.
Завърнах се в моя дом и род!
Някой през кръста ме прегърна.
- Мама, мама си дойде!
Дядо, бобо, мама се завърна! –
Крещи гласът на моето дете.
Този вик разкъса ми сърцето!
Събудих се обляна в пот.
От сълзи мокро е лицето,
сълзи по моя дом и род!
Гласчето детско ми кънти в ушите.
Отеква в моята душа.
Горчиви сълзи пълнят ми очите.
Как посмях от туй да се лиша?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Неделчева Всички права запазени
