Носталгия
НОСТАЛГИЯ
Спомням си улицата, къщата и двора.
Как слънцето пече навън.
Спомням си квартала и лица на хора.
Споменът превръща се във сън.
Сънувам родната градина,
с цветя различни нацъфтели.
Татко с усмивка ме подмина,
с коси от старост побелели.
Ветрецът тихо шумоли в листата
на лозите, отрупани със плод.
Усещам аромата на цветята.
Завърнах се в моя дом и род!
Някой през кръста ме прегърна.
- Мама, мама си дойде!
Дядо, бобо, мама се завърна! –
Крещи гласът на моето дете.
Този вик разкъса ми сърцето!
Събудих се обляна в пот.
От сълзи мокро е лицето,
сълзи по моя дом и род!
Гласчето детско ми кънти в ушите.
Отеква в моята душа.
Горчиви сълзи пълнят ми очите.
Как посмях от туй да се лиша?!
© Иванка Неделчева All rights reserved.
