Носталгия

20 апр. 2013 г., 12:50

Поэзия

460 0 3

НОСТАЛГИЯ

Спомням си улицата, къщата и двора.

Как слънцето пече навън.

Спомням си квартала и лица на хора.

Споменът превръща се във сън.

Сънувам родната градина,

с цветя различни нацъфтели.

Татко с усмивка ме подмина,

с коси от старост побелели.

Ветрецът тихо шумоли в листата

на лозите, отрупани със плод.

Усещам аромата на цветята.

Завърнах се в моя дом и род!

Някой през кръста ме прегърна.

- Мама, мама си дойде!

Дядо, бобо, мама се завърна! –

Крещи гласът на моето дете.

Този вик разкъса ми сърцето!

Събудих се обляна в пот.

От сълзи мокро е лицето,

сълзи по моя дом и род!

Гласчето детско ми кънти в ушите.

Отеква в моята душа.

Горчиви сълзи пълнят ми очите.

Как посмях от туй да се лиша?!