15.02.2018 г., 12:15

Носталгия по зарезанови дни

449 0 0

Отдавна никой не ходи на лозето,

затънало в бурени, пръст и кал.

А някога на тихата земя е раждала лозата

най-сочните зърна.

Хранила е тя юнаци със своята пълна гръд.

Пеела им песни, заспивали над топлата й плът.

Сутрин рано излизал "царят на лозята" – най-отпред,

окичен с венец – избран ерген.

А до него младите жени с хляб в ръце,

омесен още по Луна в най голямата тава.

После на мегдана се вихрело хоро,

събирало се цялото село.

На кръшна ръченица се подканвала мома

с дълги плитки, сплетени на сноп.

В бяла риза със шевица, прилежно прибрана в сукман,

нагиздена с пендар – светещ и голям.

По вените се стичал аромат на буйно питие –

еликсират на душата, истината на всички векове.

Тъй раждала децата – майката Земя.

Лозата плачела от обич, съхранила чудото на любовта.

 

14.02.2018г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...