15 февр. 2018 г., 12:15

Носталгия по зарезанови дни

454 0 0

Отдавна никой не ходи на лозето,

затънало в бурени, пръст и кал.

А някога на тихата земя е раждала лозата

най-сочните зърна.

Хранила е тя юнаци със своята пълна гръд.

Пеела им песни, заспивали над топлата й плът.

Сутрин рано излизал "царят на лозята" – най-отпред,

окичен с венец – избран ерген.

А до него младите жени с хляб в ръце,

омесен още по Луна в най голямата тава.

После на мегдана се вихрело хоро,

събирало се цялото село.

На кръшна ръченица се подканвала мома

с дълги плитки, сплетени на сноп.

В бяла риза със шевица, прилежно прибрана в сукман,

нагиздена с пендар – светещ и голям.

По вените се стичал аромат на буйно питие –

еликсират на душата, истината на всички векове.

Тъй раждала децата – майката Земя.

Лозата плачела от обич, съхранила чудото на любовта.

 

14.02.2018г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...