Носталгията на есента

В края на септември, дъжд вали сега
В края на септември, чувствам се сама.
Слушам капчиците дъжд навън сега
и си мечтая да те видя, да не съм сама.
Замина си като дъжд из ведро,
а вчера гушкахме се в твоето легло.
Прегръщах те за последно аз,
не исках да заминаваш и да няма „нас”.
С болка и тъга, 
изпратих те на края на света.
Ах, как искам да си до мен сега, 
да те прегърна, да усетя твоята топлина.
Не искам километри хиляди да ни делят, 
искам само да се срещне нашият далечен път.
Обичам те не успях да изрека,
Думи силни, преди да те изпратя на края на света.
Обичам ти казвам аз, където и да си в този  тъжен час.
Ще те нося в моето сърце, диамантчето си и ще те обичам както дете обича дете.
Чакам да се върнеш ти, 
да прегърнем сърцата ни.
М. -Ж.