20.04.2015 г., 18:21

Нов ден

447 0 0

Утро е отново,
отварям очи,
света аз да погледна,
пълен със лъжи.

 

Слънцето блести,
свивам очи.
Поглеждам през прозореца,
защо не вали?

 

Нужен ни е дъжд,
от съня да ни пробуди.
Наклепани сме със боя,
започна много да засъхва тя.

 

Виж, облак там лети.
Тъмнее май, дали?
Но ето, вятърът го издуха,
а новият ден отново дойде тука...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някакво име Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...