20.04.2015 г., 18:21 ч.

Нов ден 

  Поезия » Философска
298 0 0

Утро е отново,
отварям очи,
света аз да погледна,
пълен със лъжи.

 

Слънцето блести,
свивам очи.
Поглеждам през прозореца,
защо не вали?

 

Нужен ни е дъжд,
от съня да ни пробуди.
Наклепани сме със боя,
започна много да засъхва тя.

 

Виж, облак там лети.
Тъмнее май, дали?
Но ето, вятърът го издуха,
а новият ден отново дойде тука...

© Някакво име Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??