Нов ден

Утро е отново,
отварям очи,
света аз да погледна,
пълен със лъжи.

Слънцето блести,
свивам очи.
Поглеждам през прозореца,
защо не вали?

Нужен ни е дъжд,
от съня да ни пробуди.
Наклепани сме със боя,
започна много да засъхва тя.

Виж, облак там лети.
Тъмнее май, дали?
Но ето, вятърът го издуха,
а новият ден отново дойде тука...