Нов ден
Под небето разиграна
феерия -
в призрачно прозрачни
цветове,
блъска се материя в материя,
а от сблъсъка
се чуват гласове...
Пукат звуци
в тишина оголена,
а от ръбовете ù наръфани кърви.
Губя се сред лабиринт
от молене,
стискам длан пред Бога
и боли.
Ще извикам силно
и ще тръгна,
представлението и след мен
ще продължи.
Аз съм утринното
тихо преклонение...
на започналото
помирение с лъчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
!
