airiskra (Искра Радева Николова)
126 968
19.12.2010 г., 15:31 ч.

Нов ден 

  Поезия
856 0 6

Под небето разиграна

 феерия -

в призрачно  прозрачни

цветове,

блъска се материя в материя,

а от сблъсъка 

се чуват гласове...

Пукат звуци

в тишина оголена,

а от ръбовете ù наръфани кърви.

Губя се сред лабиринт

от молене,

стискам длан пред Бога

и боли.

Ще извикам силно

и ще тръгна,

представлението и след мен

 ще продължи.

Аз съм утринното

тихо преклонение...

на започналото

помирение с лъчи.



© Искра Радева Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Като някакво мимолетно докосване до Бога.
  • Ох, красиво е!
  • Картина на битието сътворена с оголени звуци!Браво!
  • Ели, Веси, Ники, здравейте!
    Много ви благодаря за хубавите думи!Сега съм затрупана от проблеми и ангажименти, но скоро ще имам повечко време.Целувки и много коледно настроение ви пожелавам!
  • "Губя се сред лабиринт
    от молене,
    стискам длан пред Бога
    и боли."
    охо, браво
  • "...от сблъсъка се чуват гласове".

    И аз ги чух, Искра.
    Поздравления за прекрасния стих!
Предложения
: ??:??