Под небето разиграна
феерия -
в призрачно прозрачни
цветове,
блъска се материя в материя,
а от сблъсъка
се чуват гласове...
Пукат звуци
в тишина оголена,
а от ръбовете ù наръфани кърви.
Губя се сред лабиринт
от молене,
стискам длан пред Бога
и боли.
Ще извикам силно
и ще тръгна,
представлението и след мен
ще продължи.
Аз съм утринното
тихо преклонение...
на започналото
помирение с лъчи.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
