Dec 19, 2010, 3:31 PM

Нов ден

  Poetry
1.2K 0 6

Под небето разиграна

 феерия -

в призрачно  прозрачни

цветове,

блъска се материя в материя,

а от сблъсъка 

се чуват гласове...

Пукат звуци

в тишина оголена,

а от ръбовете ù наръфани кърви.

Губя се сред лабиринт

от молене,

стискам длан пред Бога

и боли.

Ще извикам силно

и ще тръгна,

представлението и след мен

 ще продължи.

Аз съм утринното

тихо преклонение...

на започналото

помирение с лъчи.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като някакво мимолетно докосване до Бога.
  • Ох, красиво е!
  • Картина на битието сътворена с оголени звуци!Браво!
  • Ели, Веси, Ники, здравейте!
    Много ви благодаря за хубавите думи!Сега съм затрупана от проблеми и ангажименти, но скоро ще имам повечко време.Целувки и много коледно настроение ви пожелавам!
  • "Губя се сред лабиринт
    от молене,
    стискам длан пред Бога
    и боли."
    охо, браво

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...