27.04.2007 г., 16:02

НОВ ЖИВОТ

845 0 7

                                                            НОВ ЖИВОТ 

                                            Дойде тъй чаканата вест
                                            след тежката, богата сватба
                                            и нов живот роди се днес,
                                            с усмивката си да ни радва.
                                            Момиченце красиво, добър ден!
                                            Не с плач, а с радост идваш на света.
                                            Честит да е рождения ти ден,
                                            със който ни даряваш любовта.
                                            Орисница или пък фея ако бях,
                                            бих врекла в теб да е доброто,
                                            бих дала ти игри и смях,
                                            тъй никога да не познаеш злото.
                                            Понеже съм човек и зная,
                                            че не у мен е пръчката вълшебна,
                                            сърце голямо ти желая,
                                            във всичко да си съвършена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...