Мъртвият утрешен ден

тихо изгнива от вчера.

Паднал и смъртно ранен,

себе си „Днес“ не намери.

.

Всичко реално е там,

дето не можеш го стигна.

А сред фалшивото сам

Дяволът леко намигва.

.

„Утре“ лежи с много рани,

„Вчера“ задъхан крещи:

„„Днес“, моля те да останеш!

Днес себе си намери!“

• .

„Днес“ не ги чува, а плува

в морето от празни мечти,

Днес ли май беше, сънувах,

че сме отново добри.

.

„Вчера“ - мой вечен приятел,

„Утре“ пък - вечният враг,

„Днес“, като долен предател,

в „Утре“ превръща се пак.

.

„Утре“ бе мъртъв, но скоро,

възкръсна във светлина.

От „Днес“ съм с хронична умора,

безсилен прегръщам врага.

.

Превърнат в приятел е той,

омразата моя я няма.

„Днес“, о, предателю, мой,

в мен любовта е голяма.