Нов стих половин година по-късно
Мъртвият утрешен ден
тихо изгнива от вчера.
Паднал и смъртно ранен,
себе си „Днес“ не намери.
.
Всичко реално е там,
дето не можеш го стигна.
А сред фалшивото сам
Дяволът леко намигва.
.
„Утре“ лежи с много рани,
„Вчера“ задъхан крещи:
„„Днес“, моля те да останеш!
Днес себе си намери!“
-
.
„Днес“ не ги чува, а плува
в морето от празни мечти,
Днес ли май беше, сънувах,
че сме отново добри.
.
„Вчера“ - мой вечен приятел,
„Утре“ пък - вечният враг,
„Днес“, като долен предател,
в „Утре“ превръща се пак.
.
„Утре“ бе мъртъв, но скоро,
възкръсна във светлина.
От „Днес“ съм с хронична умора,
безсилен прегръщам врага.
.
Превърнат в приятел е той,
омразата моя я няма.
„Днес“, о, предателю, мой,
в мен любовта е голяма.
© Светозар Петров All rights reserved.
Много ми хареса!