elenabili (Елена Биларева)
298 2386
31.01.2010 г., 11:24 ч.

Нова 

  Поезия » Друга
452 0 8

От пяна са сълзите ти. Безсъдържателни.
А думите ти - неусетени клишета.
Подмятам сънено ключодържателя,
припомням си, че аз държа валетата.

Презирам ли те? Ха, едва ли!
Сам себе си наричаш неудачник.
Усещам водни капки. Заваля ли?
Не. Кръвта ти капе. Ала е прозрачна.

Сънувам свободата си, а ти говориш.
Ставам. Мисля, с теб бях пряма.
Не ще се боря с тебе. Себе си преборих.
А ти говориш и не виждаш, че ме няма.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Я ме оставете да си имам лично мнение! Времето само ще докаже колко съм права!
  • Люсил, благодаря!!! Радвам се, че мислиш, че имам талант (ама чак гигантски!) Дали е така - времето ще покаже Това, което със сигурност знам, е че писането ми помага да формулирам и изразя впечатленията, чувствата (включително в голяма степен страховете си), надеждите и философията си на мислене. И се радвам, когато въздейства на хората
  • Боже! Гигантски талант! Ако не беше толкова тъжно, щях да преливам от удоволствие!
  • Проникновен и тъжен стих! Поздрав!
  • ...да преборим себе си...това е най-голямата победа, Били! Поздрав!
  • прекрасно е...
  • "Не ще се боря с тебе. Себе си преборих." Хареса ми!!!!
  • Асо-пика!Поздрав!
Предложения
: ??:??