28.06.2009 г., 17:54

Нова обич

746 0 12

 

 

 

Непрогледната мъка раздира
всяка слабост и гордост у нас,
във душите ни бавно отмира
и последният наш зъл запас...

И убиваме всичките спомени,
натежали от много сълзи.
И горчива неволя опомня ни,
че на тази земя сме сами...

Непрогледната болка изтрива
всяка лоша черта, суета.
Из дълбокото, свежа, пробива
нова обич и нежност в света...

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Петя, толкова си права! Нека всички я имаме по много в сърцата си!
    Лори, благодаря и на теб!
  • браво страхотен стих поздрави!
  • Обичта е мостът между видимото и невидимото.Тя е единственият език,с чиято помощ могат да се преведат уроците на Вселената,ежедневно преподавани на хората...
  • Нова обич! Тя връща вярата и добротата-стъпкани опожарени,но все още живи! Поздрави!
  • Петинка, благодаря ти, че прочете!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...