28 jun 2009, 17:54

Нова обич

  Poesía
747 0 12

 

 

 

Непрогледната мъка раздира
всяка слабост и гордост у нас,
във душите ни бавно отмира
и последният наш зъл запас...

И убиваме всичките спомени,
натежали от много сълзи.
И горчива неволя опомня ни,
че на тази земя сме сами...

Непрогледната болка изтрива
всяка лоша черта, суета.
Из дълбокото, свежа, пробива
нова обич и нежност в света...

 



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Агапея Полис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Петя, толкова си права! Нека всички я имаме по много в сърцата си!
    Лори, благодаря и на теб!
  • браво страхотен стих поздрави!
  • Обичта е мостът между видимото и невидимото.Тя е единственият език,с чиято помощ могат да се преведат уроците на Вселената,ежедневно преподавани на хората...
  • Нова обич! Тя връща вярата и добротата-стъпкани опожарени,но все още живи! Поздрави!
  • Петинка, благодаря ти, че прочете!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...