28 июн. 2009 г., 17:54

Нова обич

749 0 12

 

 

 

Непрогледната мъка раздира
всяка слабост и гордост у нас,
във душите ни бавно отмира
и последният наш зъл запас...

И убиваме всичките спомени,
натежали от много сълзи.
И горчива неволя опомня ни,
че на тази земя сме сами...

Непрогледната болка изтрива
всяка лоша черта, суета.
Из дълбокото, свежа, пробива
нова обич и нежност в света...

 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Агапея Полис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Петя, толкова си права! Нека всички я имаме по много в сърцата си!
    Лори, благодаря и на теб!
  • браво страхотен стих поздрави!
  • Обичта е мостът между видимото и невидимото.Тя е единственият език,с чиято помощ могат да се преведат уроците на Вселената,ежедневно преподавани на хората...
  • Нова обич! Тя връща вярата и добротата-стъпкани опожарени,но все още живи! Поздрави!
  • Петинка, благодаря ти, че прочете!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...