28 июн. 2009 г., 17:54

Нова обич

750 0 12

 

 

 

Непрогледната мъка раздира
всяка слабост и гордост у нас,
във душите ни бавно отмира
и последният наш зъл запас...

И убиваме всичките спомени,
натежали от много сълзи.
И горчива неволя опомня ни,
че на тази земя сме сами...

Непрогледната болка изтрива
всяка лоша черта, суета.
Из дълбокото, свежа, пробива
нова обич и нежност в света...

 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Агапея Полис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Петя, толкова си права! Нека всички я имаме по много в сърцата си!
    Лори, благодаря и на теб!
  • браво страхотен стих поздрави!
  • Обичта е мостът между видимото и невидимото.Тя е единственият език,с чиято помощ могат да се преведат уроците на Вселената,ежедневно преподавани на хората...
  • Нова обич! Тя връща вярата и добротата-стъпкани опожарени,но все още живи! Поздрави!
  • Петинка, благодаря ти, че прочете!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...