14.07.2009 г., 15:23

Нова пролет

987 0 3

НОВА ПРОЛЕТ

 

Тази сутрин рано мият нашата улица

и слънчеви зайчета се къпят във вадите.

Пролетта превръща сливата на двора в булка,

а в белотата на разцъфналите клони

сиви гълъби вият в сговор гнездо.

Нов ден се ражда, а аз съм неспокойна:

цяла нощ те търсих в съня си

и с протегнати длани към тебе вървях.

Ще познаеш ли какво има в сърцето

ми или аз трябва да ти помогна?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Пейчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...