Новата Жулиета
И ты смеешься дивным смехом,
Змеишься в чаше золотой…
Ал. Блок, „Снежное вино“
Сънливият покой на мрака
не предвещава светлина.
Аз чакам те, любими, чакам…
под скрита в облаци луна.
Сребристи жерави високо
в мъгли чертаят път… и път.
Жестоко пръсва ги, жестоко
на зимата, студен, дъхът.
Прикрит от лунната ти броня,
зад тебе Някой друг стои.
Реката ромон рони, рони…
и плиска се, и се „змеи“.
А аз копнея злато, злато!..
и свят, от слънце озарен,
и жарко, неизменно лято,
и вечен, незалязващ ден.
Но този Някой те владее,
страха ми вдигнал като щит,
и студ от него вее, вее…
Той със смъртта ми все е сит.
Ще заклейми и теб – предател,
покорно сипващ мрак… и мрак,
раняващ всеки скъп приятел,
подкрепящ всеки смъртен враг.
Красива съм, нали, красива…
Ела до моята врата!
Щом влезеш, ще напиша: „Жива!“
на челото ти и в кръвта.
Щом жертви иска любовта…
https://www.youtube.com/watch?v=7mHDkPi0XmE
https://www.youtube.com/watch?v=gRdaIqQM-Js
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
