Новата шапка на Пешо
Както краката си суркал
Пешо под моята стряха,
паднала тежка висулка,
треснала Пешо в главата
и му пробила без време
дупка на новата шапка,
та олисялото теме
взело през нея да зяпка.
Пешо попържа и груха,
храчи и скърца със зъби,
туй било акт на разруха –
в Брюксел чак щял да ме съди.
Чел бил, че тъй е на запад –
щом откъм моята стряха
зимни висулки закапят,
длъжен съм бил да ги махам.
Викам му: „Пешо, ела ве,
пробвай ми новото винце,
стига хриптя кат’ удавен,
хайде, развързвай опинци!”
Нищихме дълго със Пешо
темата „зимни висулки”,
темата „селски келеши”,
после и „чуждите булки”;
седми път ходих в мазето,
винцето руйно течеше;
тлееше кротко в кюмбето
новата шапка на Пешо.
После запяхме частушки,
гайдата бихме с тояга,
стреляхме в двора със пушка,
Пешо повърна на прага...
Брюкселската адвокатка
с тлъст хонорар се размина –
Пешо си тръгна без шапка,
аз пък осъмнах без вино.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емрих Всички права запазени
