17.11.2010 г., 21:13

Новите чудовища

829 0 2

Странни земи ще открием,
странни дни ще настъпят.
Дали ще ни обича нашата земя или
ще гладуваме? Вино, вино, вино,
тежки зими, без деца,
дано е така без края.
Домакиньо, не ни гони...
Ние сме коледари, ние имаме нужда от нощта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Къшев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ние сме чудовищата! Поздрав за стиха!
  • Алилуя, значи не съм ослепяла, защото и аз не ги виждам. Дали пък Дорето66 не ги е скатала някъде?

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...