17.11.2010 г., 21:13

Новите чудовища

839 0 2

Странни земи ще открием,
странни дни ще настъпят.
Дали ще ни обича нашата земя или
ще гладуваме? Вино, вино, вино,
тежки зими, без деца,
дано е така без края.
Домакиньо, не ни гони...
Ние сме коледари, ние имаме нужда от нощта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Къшев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ние сме чудовищата! Поздрав за стиха!
  • Алилуя, значи не съм ослепяла, защото и аз не ги виждам. Дали пък Дорето66 не ги е скатала някъде?

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...