Същите хора в динамичното битие

пресичат към отсрещните тротоари,

там, масово в заведението на питие –

в новото време със спомените стари.

Колкото и да мислим, че го познаваме,

животът може всекиго да изпревари

и докато за мечтите всичко даваме –

времето минава със спомените стари.

Нищо няма да се забрави тотално,

докато разказват същите клюкари,

всичко на момента става актуално

в новото време за спомените стари.

Модерното пак остарялото осмива,

сбогувайки месец декември с януари

и винаги, когато годината си отива –

новото време зове спомените стари.