10.01.2013 г., 7:07

Ново начало

1K 1 0

Тихомълком дойде и пак така тихомълком си отиваш ти. 

Едни се влюбиха, втори забогатяха, трети обедняха, 

а някои си останаха вечно насаме със своите сълзи. 

За едни беше проклета, за други беше сполучлива и добра. 

 

Дори за теб се предсказа, че с теб идва краят.

Но ето - светът продължава, тук сме и пак живеем,

дано поне този път намерим правилния път, който води към рая,

 и дано този път с добротата си ние оцелеем. 

 

Ех, живот, живот, още една година от теб си замина,

но ти, приятелю, никога, никога не съжалявай.

Живей, животът е прекрасен!

 

Милан Милев

02.01.2013

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....