Jan 10, 2013, 7:07 AM

Ново начало

  Poetry
1K 1 0

Тихомълком дойде и пак така тихомълком си отиваш ти. 

Едни се влюбиха, втори забогатяха, трети обедняха, 

а някои си останаха вечно насаме със своите сълзи. 

За едни беше проклета, за други беше сполучлива и добра. 

 

Дори за теб се предсказа, че с теб идва краят.

Но ето - светът продължава, тук сме и пак живеем,

дано поне този път намерим правилния път, който води към рая,

 и дано този път с добротата си ние оцелеем. 

 

Ех, живот, живот, още една година от теб си замина,

но ти, приятелю, никога, никога не съжалявай.

Живей, животът е прекрасен!

 

Милан Милев

02.01.2013

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....