Пак ще ме целунеш някой ден
Ще стоим с две преплетени ръце
И ще се радвам на мига в който си до мен
А за тебе тупти по-силно моето сърце
И ще се почувстваме желани ний тогава
Дали един от друг или пък нещо ще ни заблуждава
Как със мисъл на дете любовта в нас остава
А сърцата... Те в нас туптят и не престават
Ще е ударно докосване все едно от сън
Ще бъде смело, дръзко и красиво
И ще се усмихват дари дръвчетата навън
А ние през прозореца ще гледаме щастливо
И някак тези действия ще подскажат
За нашето бъдеще, новото начало
И тази минало-припомняща целувка означава
Че има път, към новото начало!
© Атанас Дизов Всички права запазени