18.02.2010 г., 21:19

Новогодишен подарък

1.1K 0 0

С треперещи пръсти и плахи очи

забързаното ти дихание нежно шепти...

 

Новогодишна тишина ни обгръща интимно,

незабравимото усещане от танца е взаимно!

 

Навън е плътна тъмнина, разбулена от уличните светлини,

в стаята ни най-прекрасна се озоваваме само аз и ти!

 

В главата ми се борят безброй въпроси и съмнения,

които странно придобиват съвсем други направления!

 

Пръстите ми подхождат изискано търпеливо,

държат се с Вас неприлично учтиво!

 

Дрехите бавно губят общочовешкия си смисъл в създалата се обстановка,

съзнанието ми неуморно рисува по-приятна последвала нудистка постановка!

 

Лицето ми флиртува с вашето с непозната срамежливост на дете,

не успявам да овладея забързания ритъм на собственото си сърце!

 

Устните ни почти се докосват в изкусна задруга,

дъхът ви се разлива по мен, докарвайки ме до полуда!

 

Загубвам способността си да се държа прилично,

езикът ви навлиза в спор с моя чисто еротично!

 

Няма сила, която да ни спре,

забравяме за ваш’то „Не”!

 

                               14.02.2010г.

                                                                                                                                      гр.София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бобчо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...