Новогодишно
Бляскав и шумен суети се светът,
празничен трепет обзема сърцата.
Фойерверки и чаши в единство звънят,
радостен смях огрява лицата.
Идва и чаканият час – полунощ,
отброяват се секундите с дъх затаен:
...три, две, едно – заря с ударна мощ
разтърсва нощта и превръща я в ден!
Новата година застава на прага,
чакана дълго с копнеж и надежда.
Нека е мирна и плодоносна! –
всеки ориснически нарежда.
А някъде сред шумотевицата на града,
в Божия храм – празнично... празен,
група от вярващи Богу благодарят
за живота си – от бурите житейски опазен.
За отминалата година – подарена
на всеки от тях – за добро и за зло!
За любовта и милостта споделена,
за уюта домашен и топлото легло.
За здраве и сили, за братска прегръдка,
за утехата получена от верни сърца,
за снабдените нужди, за поетата глътка,
за близки, приятели, за дом и деца!
Валят благодарности като дъжд изобилен.
Дори Новогодишният час бави ход –
заслушан в хвалението и молитвата жива
на този признателен Божи народ:
„О, Господи верен, пред Тебе смирени
стоим и прекланяме с трепет глави!
За всички Твои дела споделени
народът Ти искрено благодари!”
И с вяра предават те своето утре
на Живия, Славния, Прекрасен Творец.
От минало в бъдеще пристъпили бодро
с доверие в своя небесен Отец!
И славата Божия тържествено слиза,
изпълвайки храма с небесен копнеж.
Любов свръхчовешка в сърцата навлиза
като полъх на вятъра – съживително свеж.
А после излива се тази любов
в прегръдките на братска сърдечност.
Оформя се като ангелски благослов
и носи аромата на вечност!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Пенева Всички права запазени
