Новородени размисли
Отворих очи, за да видя красотата.
Отдадох се жално на първия си плач.
Опарих се от силата на светлината
и премигах, търсих прохлада от здрач.
Къде, по дяволите, съм попаднала?
Това ли било е моето желание?
Като загубена монета, изпаднала,
издрънчах с болезнено стенание.
Опитах отново лентата да превъртя.
Да си припомня какво да очаквам,
за да разбера от кого да се защитя,
преди да понеча да се оплаквам.
Не успях, разбира се, да я открия
и усетих началото на нежелана паника.
Увих я стегнато и прилежно в шамия
и си спомних заръката на Началника.
„Забрави всичко, що сме говорили,
освен това, че аз винаги съм в теб.
Изпитай емоциите, които са подготвили
пътя ти и помни, че той е все напред!”
Вече успокоена, бавно се събудих
И озари ме очакващо,усмихнато лице.
Да се усмихна и аз, уж се принудих,
а от гърдите си дочух детско сърчице.
© Биби Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много се радвам, защото лично аз се изненадах, когато ме осени тази идея и не знаех как ще бъде възприета.
-
А аз отново благодаря!
-
Комплимент беше
-
Ще го приема за комплимент, за който съм благодарна!
-
Интересно
-
Да.. може би малко странно и не знам до колко проницателно, но със сигурност - предполагащо. Благодаря ти!
-
Проницателно и красиво! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
