Нужен си ми... Есен е...
Когато очите ми
се препълнят с пълнолуния,
помни, че ти
ще си ми нужен
в безлунните нощи...
Когато ще съм глуха
за всякакви определения,
помни, че ти
ще си ми нужен...
С мен за малко помълчи...
Когато ръцете ми
лепнат от фалшиви сладкодумия,
помни, че ти
ще си ми нужен -
с чист реализъм ме ощипи...
Когато устните ми
прокървят от целуваните обещания,
помни, че ти
ще си ми нужен
с малко от онези подценявани истини...
Когато сърцето ми
застине в изкуствена гримаса,
помни, че ти
ще си ми нужен,
сред листопад лъжи ме съживи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени