Когато очите ми
се препълнят с пълнолуния,
помни, че ти
ще си ми нужен
в безлунните нощи...
Когато ще съм глуха
за всякакви определения,
помни, че ти
ще си ми нужен...
С мен за малко помълчи...
Когато ръцете ми
лепнат от фалшиви сладкодумия,
помни, че ти
ще си ми нужен -
с чист реализъм ме ощипи...
Когато устните ми
прокървят от целуваните обещания,
помни, че ти
ще си ми нужен
с малко от онези подценявани истини...
Когато сърцето ми
застине в изкуствена гримаса,
помни, че ти
ще си ми нужен,
сред листопад лъжи ме съживи!
© Таня Атанасова Всички права запазени