dansyto (Данаил Таков)
804 3686
17.04.2022 г., 0:02 ч.

Нужна е сила 

  Поезия
236 3 6

А толкова безумно си мечтаех

да бъда ярко слънчево момче,

което сред поляните играе

и времето му спира да тече.

 

Мечтаех си за волност и за песен,

че тоя свят е сладък като рай.

Наивен бях да мисля, че е лесен

и гладък пътя, чак до своя край.

 

Затуй за мен уроците са тежки –

предателства, двуличие и злост.

Натрупани като камара грешки,

затискат ме с един голям въпрос.

 

Защо наивен беше и повярва,

че другите са също като теб?

Сега е изкупителната карма –

нужна е сила, да вървиш напред!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Jackie, Ина, Щураче, Ели, Иван, Lirik! Поздрави и да имате една прекрасна пролет!
  • Споделям казаното от Антоанета! Поздравления за хубавия стих!
  • Много е истинско, Дани! Прекрасен стих!
  • И аз си мечтаех, представях си, че съм бедно овчарче, щастливо похапващо сух хлебец и сиренце, наливащо си водица от изворче сред красиви поляни... Мечти
  • "Защо наивен беше и повярва,
    че другите са също като теб?"- ааа-не. Всеки си е от башка планета Хубав стих.
  • Нека трудностите да не ни залъгват, Дани. Чрез тях духът расте и помъдрява. А щом сетивата ни усещат любов, омраза, прошка и замръзване, то Раят не е на земята. Тук е едно чистилище и ще поемем на плещите си толкова, колкото можем да понесем. Нито повече, нито по-малко. Поздравявам те за прекрасния стих!
Предложения
: ??:??