Нужна е сила
А толкова безумно си мечтаех
да бъда ярко слънчево момче,
което сред поляните играе
и времето му спира да тече.
Мечтаех си за волност и за песен,
че тоя свят е сладък като рай.
Наивен бях да мисля, че е лесен
и гладък пътя, чак до своя край.
Затуй за мен уроците са тежки –
предателства, двуличие и злост.
Натрупани като камара грешки,
затискат ме с един голям въпрос.
Защо наивен беше и повярва,
че другите са също като теб?
Сега е изкупителната карма –
нужна е сила, да вървиш напред!
© Данаил Таков All rights reserved.
