Някак си любимо
Нежно ми е, някак си любимо.
Чашата до мен кафе изстива.
Тишина целува ме отблизо,
а навън нощта е тъй красива.
Мами ме със тъмната си сила,
да разкрия всяка моя тайна.
Даже и звездите си е скрила,
сякаш съм в изповедалня.
Няма нужда даже да говоря.
Полъхът ветрец чете ме.
И отнася тези мои мисли
там, където няма време.
Нежно ми е, някак си любимо.
Тези думи ще намерят тебе.
Само трябва да погледнеш
към небето, за да видиш мене...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодорина Аначкова Всички права запазени
************
