18.01.2014 г., 18:51 ч.

Някога 

  Поезия
384 1 0

Някога там, в долината,

самотен мъж

поливаше градината си.

Аз тичах под моето хвърчило

и израснах пред очите му.

 

След това…

след това ме обградиха

свъсените погледи

на обсебените от самите себе си.

 

Но дори в тях открих онова,

от което те имаха нужда,

само че не успях да им го върна –

или аз бях лош подател,

или те - безучастни получатели.

 

Понякога лежа по гръб,

гледам небето

и си спомням

за онзи мъж от моето детство.

Надписвам пощенския плик

и хващам канапа на хвърчилото.

© Илиян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??