Някога

Някога там, в долината,

самотен мъж

поливаше градината си.

Аз тичах под моето хвърчило

и израснах пред очите му.

След това…

след това ме обградиха

свъсените погледи

на обсебените от самите себе си.

Но дори в тях открих онова,

от което те имаха нужда,

само че не успях да им го върна –

или аз бях лош подател,

или те - безучастни получатели.

Понякога лежа по гръб,

гледам небето

и си спомням

за онзи мъж от моето детство.

Надписвам пощенския плик

и хващам канапа на хвърчилото.