Някога
НЯКОГА
Ще нося любовта в сърцето
и ще помня момчето,
в което влюбих се аз
и правеше щастлив всеки мой час.
През онези дни
обичаше ме ти.
Щастие ми подари,
Исках с теб да съм до старини.
С целувки сладки ме изпиваше,
с милувки нежни ме обсипваше.
И края не исках да идва аз,
но съдбата бе решила друго за нас.
Мечтите ми се разпиляха
и с илюзии се сляха.
Със самотата приятелка станах,
но любовта си не предадах.
И до днес те чакам да си с мен,
но си все по далеч с всеки ден.
Любовта по-силна става,
но самотата си остава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
