blondie (Мария)
18 28
25.01.2008 г., 14:21 ч.

Някога 

  Поезия » Любовна
840 0 2

НЯКОГА

 

Ще нося любовта в сърцето
и ще помня момчето,
в което влюбих се аз
и правеше щастлив всеки мой час.

 

През онези дни
обичаше ме ти.
Щастие ми подари,
Исках с теб да съм до старини.

 

С целувки сладки ме изпиваше,
с милувки нежни ме обсипваше.
И края не исках да идва аз,
но съдбата бе решила друго за нас.

 

Мечтите ми се разпиляха
и с илюзии се сляха.
Със самотата приятелка станах,
но любовта си не предадах.

 

И до днес те чакам да си с мен,
но си все по далеч с всеки ден.
Любовта по-силна става,
но самотата си остава.

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти миличка!Радвам се,че ти е харесало стихчето!Целувки!
  • Този стих стигна до моето сърце, за малко да се разплача...
    Любовта ако е истинска никога не умира, винаги се помни!
    Обично стихче, изпълнено с копнеж!!!
    Поздравявам те миличка!
Предложения
: ??:??