Някога

blondie (Мария)
18 28

Jan 25, 2008, 2:21 PM

Poetry » Love

842 0 2

НЯКОГА

Ще нося любовта в сърцето
и ще помня момчето,
в което влюбих се аз
и правеше щастлив всеки мой час.

През онези дни
обичаше ме ти.
Щастие ми подари,
Исках с теб да съм до старини.

С целувки сладки ме изпиваше,
с милувки нежни ме обсипваше.
И края не исках да идва аз,
но съдбата бе решила друго за нас.

Мечтите ми се разпиляха
и с илюзии се сляха.
Със самотата приятелка станах,
но любовта си не предадах.

И до днес те чакам да си с мен,
но си все по далеч с всеки ден.
Любовта по-силна става,
но самотата си остава.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

blondie (Мария)

2008-01-30T19:47:28+02:00

Благодаря ти миличка!Радвам се,че ти е харесало стихчето!Целувки!
3y3ka (Зузка)

2008-01-28T18:02:13+02:00

Този стих стигна до моето сърце, за малко да се разплача...
Любовта ако е истинска никога не умира, винаги се помни!
Обично стихче, изпълнено с копнеж!!!
Поздравявам те миличка!