Някога.
Аз исках.
Беше миг от вечността.
Някога.
Понякога си мислех,
че животът
просто е игра.
Някога.
Вълни
Стремително се спускат.
Бяг
сред аберации и смут.
Бучка пръст
в ръката ми простенва.
Тя в мен...,
За кой ли път?!
© Нели Р Всички права запазени