Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
22.07.2009 г., 21:45 ч.

... някога 

  Поезия » Друга
1917 2 29

Тази нощ бе последна... Нали?

Тихо скрих любовта под чаршафите.

Беше мой. Не, по-скоро бе чужд.

Огледалният лик на омразата.

Пожела да си тръгнеш... а аз,

не успях да ти кажа за липсата.

Ослепяваш от болка... крещиш.

После близка ти става... и свиква се.

Тази нощ бе последна... Нали?

За последно те любих. По дяволите!

Бях различна, а ти – непознат.

(Боже, как ненавиждам раздялата!)

Свих пестници, издайни сълзи

пропълзяха... (змии полудели)

“Тръгвай, моля те!” – шепнех. ”Върви!”

(Има щастие... само за смелите.)

Тази нощ бе последна... Дали?

Изпод вежди сега се усмихваме.

Все така ни боли... Ще боли.

И безкрайно, Любов... ще си липсваме!

 

 

 

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??