... някога
Тази нощ бе последна... Нали?
Тихо скрих любовта под чаршафите.
Беше мой. Не, по-скоро бе чужд.
Огледалният лик на омразата.
Пожела да си тръгнеш... а аз,
не успях да ти кажа за липсата.
Ослепяваш от болка... крещиш.
После близка ти става... и свиква се.
Тази нощ бе последна... Нали?
За последно те любих. По дяволите!
Бях различна, а ти – непознат.
(Боже, как ненавиждам раздялата!)
Свих пестници, издайни сълзи
пропълзяха... (змии полудели)
“Тръгвай, моля те!” – шепнех. ”Върви!”
(Има щастие... само за смелите.)
Тази нощ бе последна... Дали?
Изпод вежди сега се усмихваме.
Все така ни боли... Ще боли.
И безкрайно, Любов... ще си липсваме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
