Припомнени стълбове .

Електрически кабели .

Железопътната линия

свършва тук някъде .

Отсреща тунелът

обгръща ме хладно .

Какво ли там крие ?

Чудовища гладни .

Ад или Рая ?

Рай или Ада ?

Страховете ме канеха

и не смеех да вляза .

Влязох

и страдах, обичах , ликувах .

И плувах .

В посока единствена

Раят !

P.S. Ръкописът на това стихотворение намерих "случайно" тези дни в една книга. Започнато е преди 10-15, а може би и преди повече години. Зарадвах му се!  Днес, пооправено, му сложих точка . Доволна съм !