Някога. Днес. И към Утре.
596
0
0
Припомнени стълбове .
Електрически кабели .
Железопътната линия
свършва тук някъде .
Отсреща тунелът
обгръща ме хладно .
Какво ли там крие ?
Чудовища гладни .
Ад или Рая ?
Рай или Ада ?
Страховете ме канеха
и не смеех да вляза .
Влязох
и страдах, обичах , ликувах .
И плувах .
В посока единствена
Раят !
P.S. Ръкописът на това стихотворение намерих "случайно" тези дни в една книга. Започнато е преди 10-15, а може би и преди повече години. Зарадвах му се! Днес, пооправено, му сложих точка . Доволна съм !
© Силвия Андреева All rights reserved.
