Някога и някъде, където...
Някъде и някога, когато
сливат се земята и небето
под акордите на птиче ято...
Хоризонтът е любовна клада,
вятърът с дъха си нежен гали,
а дъждът с живителна наслада
пак недрата земни напоява...
Трепетна целувка е дъгата,
грееща от обич многоцветна.
Някъде и някога, когато,
някога и някъде, където...
© Вилдан Сефер Всички права запазени