17.03.2016 г., 17:48

Някога_ някъде

495 0 2

                                                              Някога_ някъде

 

 

Започвам в нощите да грея

срещнала неразгаданите неща.....

под ритъма вселенски да пея....

От нежност да блестя

 

Слънцето да спира в мен

бягайки към тебе да крещя,

към оазиса ти устремен

докосвам струните в нощта.

 

И някога в отвъдното-- някъде

ще обсъждаме чудесен план.

Заедно ще сме и ще ни бъде,

засипани от любовен плам.

                   

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...