15.02.2009 г., 10:49

Някога, преди

1.4K 0 8
Някога, преди
Ти беше малка, малка,
в края на пубертета.
Аз, възмъжаващ още мъж.
Прекрасен брод преминах,
тръпнещ, бях пред теб.
Много вечери подред
в прегръдка топла, неведнъж,
стаени и безмълвни, за дълго
забравяхме останалия свят.

Какъв ужасен кръстопът!
нечакана раздяла,
неполучени писма,
сплетни и други...
И всеки по своя път.

Случайна среща.
Зряла, недолюбена жена.
Застаряващ вече мъж.
Както и преди,
незнайно защо и как,
замаян, до теб се озовах.

Не се познахме,
не си признахме,
неудобно, неловко беше.
По-добре да замълчим.

Вместо домашното огнище,
приюти ни временна камина.
Любихме се жадно, безпощадно,
след толкова пропуснати години.

Вече укротени, потънали в мисли,
прегърнати, камината следим -
съчките оскъдни, тихичко горят,
плакани сълзи огъня гасят.
Съпрузи, деца и внуци -
невинни, мили същества,
между нас - невидима стена.

Това едва ли ще попречи,
на стотици километри
от първата любов,
две докоснати сърца
съзвучно да туптят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...