Някога, преди
Някога, преди
Ти беше малка, малка,
в края на пубертета.
Аз, възмъжаващ още мъж.
Прекрасен брод преминах,
тръпнещ, бях пред теб.
Много вечери подред
в прегръдка топла, неведнъж,
стаени и безмълвни, за дълго
забравяхме останалия свят.
Какъв ужасен кръстопът!
нечакана раздяла,
неполучени писма,
сплетни и други...
И всеки по своя път.
Случайна среща.
Зряла, недолюбена жена.
Застаряващ вече мъж.
Както и преди,
незнайно защо и как,
замаян, до теб се озовах.
Не се познахме,
не си признахме,
неудобно, неловко беше.
По-добре да замълчим.
Вместо домашното огнище,
приюти ни временна камина.
Любихме се жадно, безпощадно,
след толкова пропуснати години.
Вече укротени, потънали в мисли,
прегърнати, камината следим -
съчките оскъдни, тихичко горят,
плакани сълзи огъня гасят.
Съпрузи, деца и внуци -
невинни, мили същества,
между нас - невидима стена.
Това едва ли ще попречи,
на стотици километри
от първата любов,
две докоснати сърца
съзвучно да туптят.
Ти беше малка, малка,
в края на пубертета.
Аз, възмъжаващ още мъж.
Прекрасен брод преминах,
тръпнещ, бях пред теб.
Много вечери подред
в прегръдка топла, неведнъж,
стаени и безмълвни, за дълго
забравяхме останалия свят.
Какъв ужасен кръстопът!
нечакана раздяла,
неполучени писма,
сплетни и други...
И всеки по своя път.
Случайна среща.
Зряла, недолюбена жена.
Застаряващ вече мъж.
Както и преди,
незнайно защо и как,
замаян, до теб се озовах.
Не се познахме,
не си признахме,
неудобно, неловко беше.
По-добре да замълчим.
Вместо домашното огнище,
приюти ни временна камина.
Любихме се жадно, безпощадно,
след толкова пропуснати години.
Вече укротени, потънали в мисли,
прегърнати, камината следим -
съчките оскъдни, тихичко горят,
плакани сълзи огъня гасят.
Съпрузи, деца и внуци -
невинни, мили същества,
между нас - невидима стена.
Това едва ли ще попречи,
на стотици километри
от първата любов,
две докоснати сърца
съзвучно да туптят.
© Кан All rights reserved.
