16.02.2022 г., 12:26 ч.

Някога. Сега. Завинаги. 

  Поезия
1048 0 4
Някога, дъще, бе моя мечта,
все те сънувах и питах за тебе.
Давах си всичко - живот и душа,
с мен да си, мамо, от сутрин до вечер.
Тук си сега и мечтата се сбъдна,
бие сърцето ми в твойте гърди,
растеш пред очите ми, мамо, не бързай,
рано е още да отлетиш!
Завинаги ще си любов в сърцето
и заради тебе вярвам в чудеса!
Любовта на майката към детето
е най-силната обич в света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??