23.08.2009 г., 22:51 ч.

Някога то беше дете 

  Поезия
752 0 2

Някога безгрижното детенце летеше,

звездите в безкрайния небосвод броеше,

чисти очи радостно блещукаха;

тихи, детински усмивки грееха.

 

Без страх в гората се криеше,

по високите дървета се катереше.

Всяка вечер светлата луна го наблюдаваше

как неусетно, бързо порастваше.

 

Сега вече не е малко дете,

животът в лапите си го плете

и го въвлича в бурния океан,

сякаш в огромен ураган,

 

както паяк мрежа оплита,

така от безгрижието отлита

и попада в бездънна яма

и спасения сякаш няма.

 

Но с упоритост се следват мечтите,

с вяра за добро се трият сълзите.

Животът не е никак лесен,

но трябва да се живее като песен.

© Александра Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • прекрасно стихотворение ! Моита поздравления !
  • Незабравимо!!!
    Първите две строфи-съвършенни!!!
    С вяра за добро се трият сълзите-Перфектно!!!
Предложения
: ??:??