Някога то беше дете
Някога безгрижното детенце летеше,
звездите в безкрайния небосвод броеше,
чисти очи радостно блещукаха;
тихи, детински усмивки грееха.
Без страх в гората се криеше,
по високите дървета се катереше.
Всяка вечер светлата луна го наблюдаваше
как неусетно, бързо порастваше.
Сега вече не е малко дете,
животът в лапите си го плете
и го въвлича в бурния океан,
сякаш в огромен ураган,
както паяк мрежа оплита,
така от безгрижието отлита
и попада в бездънна яма
и спасения сякаш няма.
Но с упоритост се следват мечтите,
с вяра за добро се трият сълзите.
Животът не е никак лесен,
но трябва да се живее като песен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Николова Все права защищены
