Някога то беше дете

23 авг. 2009 г., 22:51

Поэзия

5.0 / 3

869 0 2

Някога безгрижното детенце летеше,
звездите в безкрайния небосвод броеше,
чисти очи радостно блещукаха;
тихи, детински усмивки грееха.
Без страх в гората се криеше,
по високите дървета се катереше.
Всяка вечер светлата луна го наблюдаваше
как неусетно, бързо порастваше.
Сега вече не е малко дете,
животът в лапите си го плете
и го въвлича в бурния океан,
сякаш в огромен ураган, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

МАНАСТИРЪТ
Мне снова трудно 1996

Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
Чужой мир 1984

Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
Блеск

Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...

Ещё произведения »