Някога то беше дете

23 авг. 2009 г., 22:51

Поэзия

766 0 2

Някога безгрижното детенце летеше,

звездите в безкрайния небосвод броеше,

чисти очи радостно блещукаха;

тихи, детински усмивки грееха.

Без страх в гората се криеше,

по високите дървета се катереше.

Всяка вечер светлата луна го наблюдаваше

как неусетно, бързо порастваше.

Сега вече не е малко дете,

животът в лапите си го плете

и го въвлича в бурния океан,

сякаш в огромен ураган,

както паяк мрежа оплита,

така от безгрижието отлита

и попада в бездънна яма

и спасения сякаш няма.

Но с упоритост се следват мечтите,

с вяра за добро се трият сълзите.

Животът не е никак лесен,

но трябва да се живее като песен.

ninka1 (Нина Руменова)

2009-12-26T15:22:16+02:00

прекрасно стихотворение ! Моита поздравления !
gefita (Георги Табаков)

2009-08-27T04:42:32+03:00

Незабравимо!!!
Първите две строфи-съвършенни!!!
С вяра за добро се трият сълзите-Перфектно!!!