Чувството на собственост те заслепи
и обърна всичко в нежеланата посока,
кой, по дяволите, ще да си ти
да и нареждаш като на ученик урока.
Поуката не искаш да извадиш
и нещата бясно мятат се към своя край,
какво ù пука от това, че страдаш,
щом уважението губиш - май.
И вместо с достойнство да си тръгнеш,
ти хленчиш като смешен пубертет,
миналото няма как да върнеш,
остави я да продължи без теб!...
© Руми Пан Всички права запазени
Е, да си пътува му го пожелавам!