Някой в съня ми от теб ме пропъжда,
лягам си твоя, събуждам се чужда.
Някой ми казва думи отровни,
нещата със тебе са много лъжовни.
С някой в съня ми стоим натъжени
и дълго се гледаме с очи просълзени.
Някой ми казва - "Изгуби ме вече!
Сега си със него, аз съм далече!"
През цялото време до мене той беше
и радост, и болка със мене делеше.
Даде ми обич безкрайно голяма.
Чувствам се празна - него го няма.
Кога ли ще мине толкова време -
да свикна, че вече го няма до мене.
Да свикна, че сутрин до друг ще се будя...
Как го изгубих - все още се чудя...
© Галя Николова Всички права запазени