Някой
Имам ли си някой, някой да ме чака,
с прежаднели пръсти да разгръща мрака?
Да ме търси вечер, сутрин да ме крие
и на мен обречен да ми е стихия.
Нямам ли си никой, никой да ме вика,
да е явен белег, тайна под езика?
Никой да ме моли и за мен да грее,
никой да ме гали, светло да се смее.
Никой или някой? Има ли го още
да ме грабне силом във зелени нощи.
Във съня му влюбен все да съм красива,
вярна да му бъда, докато съм жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
